За област Монтана и ОблС на БСП

Територията на област Монтана представлява 3,2% от общата територия на Република България и е с площ от 3618 кв. км и с население от 148 098 души. Област Монтана граничи с областите Видин, Враца, София-област.

Списък на населените места в област Монтана:

Община Берковица - Балювица, Берковица, Бистрилица, Бокиловци, Боровци, Бързия, Гаганица, Замфирово, Комарево, Костенци, Котеновци, Лесковец, Мездрея, Песочница, Пърличево, Рашовица, Слатина, Цветкова бара, Черешовица, Ягодово

Община Бойчиновци - Бели брег, Бели брод, Бойчиновци, Владимирово, Громшин, Ерден, Кобиляк, Лехчево, Мадан, Мърчево, Охрид, Палилула, Портитовци

Община Брусарци - Брусарци, Буковец, Василовци, Дондуково, Дъбова Махала, Киселево, Княжева Махала, Крива бара, Одоровци, Смирненски

Община Вълчедръм - Ботево, Бъзовец, Вълчедръм, Септемврийци, Горни Цибър, Долни Цибър, Златия, Игнатово, Мокреш, Разград, Черни връх

Община Вършец - Вършец, Горна Бела речка, Горно Озирово, Долна Бела речка, Долно Озирово, Драганица, Спанчевци, Стояново, Черкаски

Община Георги Дамяново - Видлица, Гаврил Геново, Георги Дамяново, Главановци, Говежда, Дива Слатина, Дълги дел, Еловица, Каменна Рикса, Копиловци, Меляне, Помеждин, Чемиш

Община Лом - Добри дол, Долно Линево, Замфир, Ковачица, Лом, Орсоя, Сливата, Сталийска махала, Станево, Трайково

Община Медковец - Аспарухово, Медковец, Пишурка, Расово, Сливовик

Община Монтана - Безденица, Белотинци, Долно Белотинци, Благово, Винище, Вирове, Войници, Габровница, Горна Вереница, Горно Церовене, Доктор Йосифово, Долна Вереница, Долна Рикса, Клисурица, Крапчене, Липен, Монтана, Николово, Славотин, Смоляновци, Стубел, Студено буче, Сумер, Трифоново

Община Чипровци - Белимел, Горна Ковачица, Горна Лука, Железна, Мартиново, Митровци, Превала, Равна, Челюстница, Чипровци

Община Якимово - Долно Церовене, Дългоделци, Комощица, Якимово

История на БСП в Монтана

Началото ни отвежда назад, в околийския център Голяма Кутловица, който през 1891 г. е обявен за град Фердинанд. Тогава, на 2 август 1891 г. на историческия връх Бузлуджа, група социалисти начело с Димитър Благоев, слагат началото, великият ден първи на българското социалистическо движение.

През м.февруари на 1902 г., малка група от учители, занаятчии и работници  - Камен Димов, Генко Кръстев, Петър Тончев, Петър Бокиловски, Димитър Симеонов и Захари Янчев организират и създават Фердинадската партийна организация. В следващите години в организацията се приемат нови членове, расте нейното влияние, както в града, така и в околията. По това време членове на организацията стават Г. Дамянов - 1912 г.; Цеко Тодоров и Аврам Стоянов - 1913 г. и Гаврил Генов - 1914 г.

Това са трудни години за България. Избухва Балканската война, след това Междусъюзниче­ската, а на 1 август 1914 г. - Първата световна война. Единствено партията на българските социалисти се обявява против политиката на царското правителство за участие на страната в тази война. През ноември 1919 г. се подписва Ньойския договор. За България това е убийствен договор, от страната се откъсва 1/10 от територията й - с население около 600 хил. души.

Трудовите хора в нашия град, под ръководството на партийната организация, посрещат с голямо възмущение неговото ратифициране. На протестни събрания те разобличават предателската политика на царя и неговите правителства. В края на 1920 г. Фердинандската организация вече наброява 46 членове, а в края на 1922 г. - 80. До Септемврийското въстание 1923 г. в околията са изградени 34 организации с 833 членове.

След Деветоюнския военно-фашистки преврат както за целия народ и партията, така и за нашата организация настъпват много трудни дни. Жестоко бива убит министър-председателят на България, големият демократ и републиканец, водачът на БЗНС - Александър Стамболийски. Партията възприема курс към въоръжено въстание. Фердинандската партийна организация с готовност възприема новия курс и се насочва към подготовка на въстанието. Чувствайки приближаването на революционната буря, фашисткото правителство започва настъпление срещу партията и всички прогресивни сили в страната. Арестувани са и десетина членове на Фердинандската организация. Христо Михайлов, Замфир Попов и Иван Михайлов минават в нелегалност. Подготовката на въстанието в следващите месеци до септември 1923 г. е в пълен ход. Към 3 часа сутринта на 23 септември Иван Пейчев дава сигнала за въстанието. На 24 септември в града пристигат Васил Коларов и Георги Димитров, които непосред­ствено поемат ръководството на въстанието. Четири дни се водят епични битки в града, Берковица и на гара Бойчиновци. Първоначалната победа при Бойчиновци има преди всичко морално значение. Тя не изменя хода на въстанието. То завършва с неуспех и е потопено в кръв. Фашистката власт излива своята злоба и гняв над стотици и хиляди участници във въстанието. От областта ни загиват около 700 човека. Като първо в света антифашистко въоръже­но, народно въстание, то има и голямо международно значение. Въпреки терора след въстанието, партийната ни организация не престава да работи за подържане духа на трудовите хора. Тя върши много добра работа с масовите организации: просветни, въздържателни, спортни, кооперативни, женски и др. Тяхната дейност е насочвана в общата борба против настъпващия фашизъм. 

Започването през 1939 г. на Втората световна война внася ново напрежение в работата и борбата на партията. ЦК на БКП взема решение за въоръжена борба. Лозунгът е: „Единен фронт на всички патриотични сили против общия враг”. Българският народ се вдига на решителна борба срещу фашизма. Борбата в нашия край се разгаря с нова още по-голяма сила - формиран е щабът на ХII-та военно-оперативна зона, създаден е партизански отряд с командир Бойко Тодоров и политкомисар - Иван Димитров. Партизанският отряд „Христо Михайлов” извършва победоносната си мисия. На 9 септември 1944 г. градът е в ръцете на народа и на 8 ноември 1944 г. се преименува в Михайловград - вземайки името на народния герой, главнокомандващия НОВА - Христо Михайлов. Градската партийна организация, наброяваща 770 членове, се утвърждава като организатор и ръководител на обществено-икономически и политически живот.

Времето след Деветосептемврийската победа е време на ми­рен, съзидателен и градивен труд. Време, през което Монтана се превръща от малък провинциален в съвременен модерен град. Развитието на града с ускорени темпове започва след 1956 г. и най-вече след 1959 г., когато Михайловград става окръжен център. През периода (1960 - 1990 г.) в града се построяват заводите: МИР, ФИТИНГИ, КАМГАРНАТА, ЕЛЕКТРОАКУСТИКАТА, АНАЛИТИК, ПРЕЦИЗ, ОБУВЕН ЗАВОД, ВПК ПИМА, ПТИЦЕКЛАНИЦАТА и много други общо 30 на брой с обем през 1990 г. - 58 пъти в повече, в сравнение с 1956 г., а заетите в промишлеността са над 20 000 работника. В тези години се разширяват чертите на града и са построени жилищните комплекси Плиска, Живовския квартал, Младост, Пъстрина, Аврорите и хиляди апартаменти, с което до голяма степен се решава жилищният въпрос. Изградени са обществени сгради като: Театъра, Киното, два хотела, Младежкият дом, Изложбената зала, ж.п. гарата, Автогарата, училища, детски заведения, Дом на съветите, Партийният дом, Профсъюзният, ГУМ, Мебелна къща, Спортна зала и редица други по-големи и по-малки обекти, имащи голямо социално значение. Поколения социалисти от Монтана внасят своята лепта в ут­върждаването и възраждането на социалистическата идея. Техният самоотвержен труд не се нуждае от помпозни тържества, a от признателност. 

За развитието на област и община Монтана огромен принос има правителството с участието на БСП, управлявало страната от 2005 до 2009 г. През този период на територията на област Монтана са инвестирани над 250 млн. лв. от републиканския бюджет и евросредства в 420 обекти. От тези средства в община Монтана са инвестирани над 91 милиона лева.