За община Монтана и ОбС на БСП

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия. Следите от поселищен живот в района датират от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр. тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Около военния лагер древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град със своя територия от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница. 

Името на селището етимологически се свързва с с mons – планина и montani – планинци. Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха. През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”. 

След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр. Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България като център на Септемврийското възстание през 1923 г.

В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г. Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.

От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

Местоположение

Община Монтана e разположена на площ от 676,11 кв.км., което e 18,68% от територията на област Монтана. Тя граничи със следните общини: на север – Брусарци, Медковец, Якимово и Бойчиновци, на юг – Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец, на изток – Криводол, област Враца, и на запад – Ружинци, област Видин. Територията й се пресича от основните пътни артерии в страната – Е 79 ( Видин – София – Кулата ) и ж.п. линия София – Бойчиновци. Това е най-голямата община в областта както по площ, така и по население. Центърът на Община Монтана е град Монтана, който е разположен на река Огоста.

Релефът на община Монтана е предимно хълмист. В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична област. От общата площ на община Монтана 74 на сто са земеделски земи, 3,7 на сто са води, 16,8 на сто горски територии /предимно широколистните гори – бук, топола, дъб/. Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 1 на сто от общината. През нея преминава и най-краткият път от Северозападна към Югозападна България, както от Западна Европа към Южна България и Близкия изток. 

Според сега действащото териториално деление община Монтана е областен център. В рамките на общината има 24 населени места, от които 1 град и 23 села. Най-близките големи населени места са Лом, Берковица, Враца, София, Видин.

Общинската организация на БСП - Монтана е най-голямата в областта и наброява 855 души, организирани в 56 ОПО и клубове. В организационно политически план общинската организация на БСП  Монтана е стабилна и през годините бележи ръст в увеличението на членската маса. Особено е повишен приемът на млади членове.

 

Ръководство на Общински съвет на БСП – Монтана

Председател – Камелия Цветанова Трифонова

Зам. председател „Партийна дейност” – Нистор Каменов;

Зам. председател „Изборна дейност” - Светлин Николов;

Зам. председател „Местна политика” - Марин Маринов;

Секретар „Коалиционна политика”  – Иван Сергисов;

Секретар „Медийна политика” - Красимир Маринов

Членове на Изпълнителното бюро –

Руси Статков;

Йордан Върбанов;

Пенка Йорданова;

Димитър Недялков;

Камелия Александрова;

Красимир Найденов;

Димитър Генов;

Любимка Даскалова;

Димитър Илиев;

Христо Младенов. 

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи